Раждането на нова България

Първият брой на вестник „Нова България” е специален, разбира се защото е първи, но също така и защото е посветен на датата в нашия национален календар, която най-силно възбужда нашата патриотична гордост като българи – 3 март. Именно Трети март свързваме с новото начало в българската държавност, с раждането на съвременна България. Тъкмо затова решихме да се върнем назад и да си припомним това начало, началото на нова България.

Освобождението

През 1877-1878 г. се води поредната руско-турска война, която освен поредна се оказва и решаваща за бъдещето на балканските народи. В историята на българския народ тя остава под наименованието Освободителна. Войната завършва с категоричната победа на Русия, извоювана с цената на много жертви и немалко български усилия.

Според разпоредбите на Санстефанския предварителен мирен договор между Русия и Османската империя (3 март 1878 г.) България има около 170 хил. кв. км, което я превръща в значително по-голяма по площ сила спрямо съседните й християнски страни. Никоя друга балканска държава не се простира върху цялата си етническа територия. За съжаление кратко трае моментът на всенародна радост. Великите сили, недоволни от споразуменията, скрючени от Русия, се споразумяват да решат въпроса по угоден за тях начин. Така се стига до свикването на Берлинския конгрес от 13 юни до 13 юли 1878 г., където окончателно са решени условията по създаването на българската държава. Идеалът за Обединена България обаче остава и предопределя най-паметните събития от бъдещето на младата държавата за десетилетия напред.

Свободни, но разделени

След Берлинския конгрес българите са разделени на свободни, полусвободни и несвободни. Българите в териториите между Дунав и Балкана и в Софийското поле изграждат новата българска държава, наречена Княжество България. Формално Княжеството остава васално на Османската империя до 1908 г., когато е обявена българската независимост. Българите от южните територии – Тракийската равнина, също са откъснати от Османската империя. Обособена е автономна област, наречена Източна Румелия.

За зла участ останалите българи не вкусват от жадуваната свобода. Българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия са върнати под властта на султана, Поморавието е предадено на Сърбия, а Северна Добруджа – на Румъния.

Полагане основите на новата българска държава

В атмосфера на патриотичен подем, придружен от разочарование заради разкъсването на българските земи, започва изграждането на новата държава – Княжество България. Процес, в който важна роля играят онези българи, които са учили и работили вън от Османската империя или в Цариград. Особено важен е административният и държавнически опит, с който се полагат основите на българската държава, като според решенията на Берлинския конгрес водеща е ролята на Русия. Предвидено е Временно руско управление с мандат от девет месеца. Създава се “Канцелария за гражданско управление на освободените отвъд Дунава земи”, оглавявана от княз Владимир Черкаски, чиято цел е да подготви бъдещата българска държава.

Началото на новата българска администрация е поставено редом с освобождаването на българските земи в хода на войната. На 4 юли 1877 г. в първия освободен български град – Свищов е създадена и първата губерния, където за губернатор е назначен Найден Геров, а за негов заместник Марко Балабанов. Запазено е старото административно деление, но санджаците стават губернии, каазите – окръзи, нахиите –околии, а общините се запазват. До З март 1878 г. гражданското управление е въведено в 8 губернии и 56 окръга. Начело на губерниите застават висши руски офицери, но с български заместник-губернатори. Този период бележи и зародиша на бъдещата българска войска и полиция – съставена от опълчението, въоръжената стража и караулите.

Държавният градеж продължава и през деветте месеца на Временното руско управление начело с новия руски императорски емисар генерал-лейтенант Александър Дондуков-Корсаков. Създадено е Централно управление с функциите на министерски съвет.

В този период се създават основите и на професионалната българска армия, като на 8 юли 1878 г. в София е открито първото военно училище. В същото време се полагат основите и на новата данъчна система. На 23 май 1878 г е основана Българска народна банка с капитал 2 000 000 лева.

В сферата на националното образование и култура са предприети важни промени. Многобройните самодейни български училища са поставени под единно управление, като започва уеднаквяването на учебните им планове, въведено е светското образование на говорим български език. Това е особено важно редом с обявяването на началния курс за задължителен и безплатен за всички българчета – момчета и момичета. През пролетта на 1879 г. в София е открита една от най-големите културни институции – Народната библиотека. На 3 април 1879 г. по предложението на Марин Дринов София е избрана за нова столица на България, поради нейния духовен подем през Възраждането и благоприятното географско положение.

Следващото голямо събитие в живота на Нова България ще бъде Съединението. Но за него българите ще трябва да почакат до есента на 1885 г.