Българските традиции – Лазаровден и Цветница
|И в този брой продължаваме да обръщаме внимание на хубавите български традиции в един от най-красивите сезони – пролетта. Непосредствено преди големия християнски празник Великден празнуваме Лазаровден и Цветница – празниците на младостта и разцъфналата пролет.
В съботата на седмицата преди Великден се празнува Лазаровден – денят, в който Исус Христос възкресява след 4-дневна смърт Лазар. В народната традиция Лазаровден се свъзва с преминаването на порасналите момичета към моминството, затова се изпълнява ритуалът лазаруване.
Момичета на възраст от 10 години и по-големи се събират в малки групи, обличат се с празнични носии или невестински премени и обикалят всички къщи и околностите на населеното място, като навсякъде пеят и наричат за здраве, берекет и късмет. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Всяка стопанка гощава лазарките и ги дарява с яйца, които те боядисват за Великден.
Традицията повелявала, че момиче, което не е лазарувало не може да се омъжи. В някои райони на България едно от момичетата, които лазаруват, се обличало като момче – това било най-високото момиче. Друго пък се обличало като булка, за да подсетят момците, които още не са готови за сватба, да си намерят жена. След като обиколят къщите, лазарките се събирали, за да танцуват хоро. Най-високото момиче, облечено като момче, повеждало хорото. За нея се хващало момичето, облечено като булка.
На Лазаровден още се берат върбови конки, които се използват за закичване и правене на венци на следващия ден – Цветница.
Цветница е последният голям църковен празник преди Великден и е винаги в неделя. В началото Цветница е била строго религиозен празник и се свързва с влизането на Исус Христос в Йерусалим, където хората го посрещат с песен на уста и палмови клонки. С течение на годините християните заменят палмовите клонки с върбови, защото върбата се разпъпва най-рано. Това е причината Цветница да се нарича още и Връбница. Затова на Цветница се извършва тържествена молитва, на която се благославят върбови клонки, които хората занасят в домовете си и закичват на портите си.
Във фолклорната традиция Цветница се свързва с кумиченето, с което завършва цикълът на моминските пролетни игри. Момите участвали в лазаруването се събират до река, кладенец, чешма и пускат по течението на водата предварително подготвено венче от върбови клонки. Считало се е, че девойката, чийто букет най-бързо поеме напред по течението, ще се омъжи най-скоро.
Лазаровден и Цветница са празници свързани с разцъфването на природата и се включват към поредицата от дни носещи новото начало на идващата пролет. Това са и празниците, на които имен ден празнуват всички носещи имена на цветя и растения. От екипа на вестник „Нова България“ – честит празник на всички празнуващи на Лазаровден и Цветница!