Животът в Белгия без розови очила

Вестник „Нова България“ продължава публикуването на истории на българи, живеещи в чужбина. Техният опит – позитивен или негативен – може да ни разкрие какъв действително е животът зад граница. Ако и вие имате история, която искате да разкажем, пишете ни на redaktor@novabulgaria.eu

Цветанка Фандъкова преживява истински шок, в момента, в който се озовава в Белгия. Заедно със съпруга си пристигат тук преди 6 години. Първоначално намерението да заминат е взето заради ипотечен кредит на жилището, в което живеят. Те решават, че в чужбина по-бързо ще го погасят. Първите две години прекарват в Брюксел. За този период от живота си, Цветанка казва, че е най-страшният в живота й. „В България бях една самостоятелна личност, която се справя сама с всичко, но тук се наложи да стана това, което не съм“.

Още с кацането на летището остава поразена от драстичната разлика между България и Белгия. „В Брюксел е красиво, ако си турист, но ако живееш там, за теб се превръща в затвор“. Цветанка преживява класически културен шок в многоликия и мултикултурен Брюксел. Изолацията я поставя вкъщи пред българската телевизия, която я успокоява. Системата на живот, според Цветанка, кара хората да разпределят времето си, всичко се планира предварително и за него се организират срещи. Странни за нея се оказват еднаквите високи сгради, еднаквите улици и къщи – ако не познаваш града, шансът да се загубиш е огромен.

Цял месец тя се вози с метрото из огромния град, докато го опознае. Голяма пречка за адаптацията й се оказва езикът: „Дойдох тук без да знам никакъв език, но домъкнах със себе си учебници и сега си благодаря заради предвидливостта си!“. Нейният съпруг говори свободно турски, а в Белгия турскоговорящите много лесно и бързо се ориентират в обстановката. Тя смело разчупва мита, че българите обичат да си помагат в общата си емигрантска съдба.

„Колкото лъжа срещнах тук, толкова не съм виждала през живота си. Тук няма да намериш българин, който да ти каже истината. Никой на никого не помага, в Брюксел нямах нито една приятелка“. Съдбата обаче не е толкова жестока към нея, защото я среща с две жени, които се превръщат в нейни духовни опори. С тяхна помощ успява да премине през ада на самотата и на неразбирането. Цветанка споделя, че много от нашите сънародници живеят нелегално в Белгия и това ги смазва. Когато си нелегален, не може да ползваш медицинско обслужване, социално подпомагане, живееш дори в страх, защото ако станеш жертва на престъпление, трудно можеш да се оплачеш в полицията.