„Българи, учете децата си на нашата култура и език! Бъдете горди, че сте българи!“
В това издание на Евроинтервю избрахме да ви срещнем с Калина Вандерпул. Калина преподава в българското училище в Антверпен, но за нея да споменем само думата учител не е достатъчна: тя е вдъхновител, един съвременен народен будител, който е открил призванието си – да преподава и да предава българските традиции на децата ни, макар и растящи извън България.
От колко време сте в чужбина?
Пристигнах тук преди пет години и половина, за да следвам магистратура в Хаселтския университет. Нищо не стана така, както очаквах. Таях огромни надежди за една много приятна, динамична, изпълнена само с учене година. За съжаление дойдох със скромен бюджет, който свърши още преди началото на втората изпитна сесия. Бях принудена да започна работа. Въпреки, че владея английски на изключително високо ниво и всеки един белгиец разбира този език, ми беше изключително трудно да си намеря дори и най-обикновената работа. Ден след ден се отчайвах, чудейки се какво ще ям утре и къде ще спя. Трудно се и концентрирах над учебниците. Питах се защо дойдох, за какво си причинявам сама всичко това. Продължих напред благодарение на подкрепата на моите близки и най-вече на моята майка, която прекара доста безсънни нощи заради мен. Тя никога не ми показа колко е сломена и ми даде чудесен пример в живота, а именно – никога да не се предавам. И така в един слънчев ден ми се обадиха да ходя да мия чиниите в един ресторант. И така всяка нощ до 2 ч. Първо карах колелото 15 км в едната посока, а след това се връщах не смеейки да се замисля колко е тъмно и страшно на минус 5 градуса в обратната посока. Ръцете ми бяха целите напукани от горещата вода в мивката и от студа навън. Разкървавени. Но аз бях щастлива. Да, щастлива, че имам за насъщния и това ме крепеше.
Какви бяха първите Ви впечатления от Белгия?
Какви бяха първите ми впечатления ли? Че тук е Европа, а ние сме за съжаление много далеч от нея. Само географските дължини ни карат да си мислим, че сме на този контитент. Спомням си първите дни, в които вървях от студенсткото общежитие до спирката на автобуса за университета. Пресичах по средата на улицата, подтичвайки пред колите, а те натискаха клаксона. Чудех се защо. И по-късно разбрах, след като забелязах, че всички пресичат само на пешеходните пътеки. И ако има знак, който ограничава шофьорите до определена скорост, просто няма някой, който да наруши правилото. Тук правилата са за спазване, дори и най-елементарните такива.
Чувствате ли се емигрант и какво значава за Вас това?
И да, и не. Чувствам се емигрант, защото каквото и да пише в паспорта ми, във вените ми ще тече българска кръв до края на дните ми. И не, не се чувствам емигрант, защото успях. Успях да се интегрирам напълно успешно тук и да живея живот, който не съм и мечтала. За мен емигрант е този, който по никакъв начин не желае да приеме и уважава белгийските правила, традиции и хора. Само с критикуване не се постигат цели.
Как запазвате връзката си с България и българското?
Много държим на празнуването на нашите празници, на спазването на традициите и предаването на тези неща на нашите деца. Те трябва много добре да знаят какво значи да си българин. Връзката си с България и българското спазваме по този начин.
Разкажете ни повече за работата си в българското училище в Антверпен – как започнахте да преподавате там, какво е усещането да си български учител зад граница?
Още след като забременях с първото си дете, за мен беше мечта да помагам на българските деца тук, да ги обучавам, насърчавам и да бъда техния пример. И ето , че тази мечта се сбъдна благодарение на Иво Добрев, който ме избра за учител в българското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Антверпен. Провеждам занятия всяка неделя от 13 ч до 15:35 часа. Обучавам децата не само на нашия прекрасен език, а също така и говорим много за българските обичаи и празници. На тях им е изключително интересно да научават всеки път нови неща.
Усещането е неописуемо, когато виждам, че българското се предава по този начин напред и децата се чувстват горди, че са българи. Изграждам тяхното българско самочувствие, те трябва на всяка цена да знаят от каква славна държава имат потекло и каква велика история пази тя. Българи, учете децата си на нашата култура и език! Бъдете горди, че сте българи!
Разкажете ни с какво друго се занимавате освен с училището?
След раждането на първородния си син реших да започна да се занимавам с онлайн преподаване по английски език за всички възрасти и нива, както и по български език за чужденци и за деца, родени извън пределите на Република България и живеещи по отдалечени точки от големите градове, в които има наши училища. За много кратко време започнах да получавам поздравления за това, което започнах да правя и не ми стигаше времето по цял ден да отговарям на запитвания. Още същия месец започнах няколко онлайн курса с интерактивна дъска. Така учениците гледат един голям екран с упражнения и граматически обяснения, които проектирам и обяснявам по тях и се учат успешно. Онлайн обучението има доста предимства – учениците винаги могат да гледат на запис пропуснатия урок; а ако го следят на живо, имат онлайн връзка с мен и така все едно се намираме в една и съща калсна стая, в която комуникираме на момента; седят удобно вкъщи и не е необходимо да се придвижват на далечно разстояние до определено училище. Имат възможност да правят безброй допълнителни онлайн упражнения на уебсайта – www.englishtoday.be А любопитните могат да харесат страницата ми във фейсбук, на която публикувам много материали.
Преподаването за мен е страст. Не бих искала да се занимавам с нищо друго. Това е една много трудна професия. Да си учител не означава само да влезнеш в класната стая и да си предадеш новия материал. За да бъдеш успешен учител, трябва да обичаш децата, да няма по-важно от това да им предаваш нови знания и насоки, да ги насърчаваш, възпитаваш. Няма по-голяма награда тяхното признание след това.
