Един човек – един герой – един истински българин
Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 г. (нов стил) в град Калофер. Баща му е известният даскал Ботьо Петков, а майка му – Иванка Ботева, за която съвременниците казват, че била прочута със своята хубост, гордост и силен дух. През 1863 година завършва калоферското училище и октомври същата година получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Две години по-късно той е изключен от Втора Одеска Гимназия. От 1867 г. Ботев живее в Румъния. Живее в различни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. През 1871 г. той започва да издава своя първи вестник „Дума на българските емигранти“. Идеите, изразени в него, обаче му докарват неприятности – той е арестуван и затворен за конспиративна революционна дейност и отново е пратен във Фокшанския затвор. След застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов е освободен. Започва работа като печатар, пише във вестниците „Свобода“ и по-късно „Независимост“, а през 1873 г. издава сатиричния вестник „Будилник“.
…със сляпото поддържание на Европа ние ще да достигнеме да бъдеме робове сами на себе си(…) трябва да заемеме от Европа това,щото ни е потребно, щото ни не достига й щото е признато за полезно на човекът…
Христо Ботев, „Излечима ли е нашата болест”,
вестник „Знаме”, 1875
През 1874 г. е поканен да участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК), където е избран за секретар на организацията. Ботев постъпва като учител в българското училище в Букурещ, а междувременно продължава най-активно революционната си дейност. На следващата година превежда различни книги с теории за произхода на българите, а през юли сключва и граждански брак с българката Венета. През април 1876-а се ражда дъщерята му, Иванка. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.
Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той организира чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба „Радецки“.След превземането на парахода Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Те водят поредица боеве с османски потери, като постепенно се оттеглят към планината. На 1 юни 1876 г.( нов стил) в сърцето на Врачанския балкан куршум пронизва смъртоносно Ботев.
