Емигрант на месеца – Александър Колев

Бихме могли да го наречем „емигрантската теорема“. Когато сме извън родината и носталгията ни налегне, едно от нещата, които най-много ни помагат да почувстваме България още по-близо до сърцето си, са успехите на нашите спортисти.

През януари с гордост ни изпълваха успехите на Цветана Пиронкова и Григор Димитров по тенис кортовете в Австралия, а февруари трепетно следихме българското участие на зимната олимпиада в Сочи. Целогодишно обаче се вълнуваме с представянето на нашите футболни отбори и продължаваме да мечтаем за голям футболен форум. Младото поколение е нашата надежда това да се случи скоро и тук сред нас, българите в Белгия и Холандия, има сериозна причина за оптимизъм. Точно нея избрахме да Ви представим в първото ни издание – Александър Колев.

Алекс е от София, където още от 6-годишен тренира футбол в юношеската формация набор 92 ФК Левски. На 15-годишна възраст се мести заедно със семейството си в Белгия, където първо играе в местния Десел Спорт, а в момента успешно се подвизава за Геел във втора белгийска лига. Като казваме успешно, имаме предвид точно това: бележи редовно в мачовете за клубния си отбор, а освен това е и голмайстор на младежкия национален отбор на България в квалификациите за Евро 2015. На този фон успехите до момента съвсем не го главозамайват, а напротив – Алекс си е набелязал много по-високи цели – мечтае да играе във висшата лига на Англия. Не крие гордостта си от факта, че от година и половина представлява България като младежки национал и мечтае да го прави и в мъжкия национален тим. И изглежда това е просто въпрос на време да се случи!

За Алекс животът извън родината прави дори още по-специално усещането от всяко завръщане за мачове на младежките национали. Споделя, че периодът на адаптация в Белгия му е бил труден и че все още свиква с белгийския манталитет въпреки факта, че семейството му е близо и че говори езика.

Въпреки трудностите, възприема всичко за нещо нормално, но неизбежно по пътя към целите, които си е поставил. Отговорът му на въпроса дали би се върнал да играе в България е категоричен: би се върнал да играе само за Левски, клуба, от който е тръгнал. Но сам признава, че на този етап чужбина е най-доброто решение за него. Не само заради добрата атмосфера и условия в клуба, където в момента играе. Целият отбор на Геел е от млади играчи – до 25 години – и за Алекс това е една от най-големите разлики с българския футбол, където младите много по-трудно получават шанс да се наложат. Затова осъзнава, че това да играе в чужбина толкова млад е невероятен шанс: „Ако бях останал в България, щях да си чупя краката по Б или В група и нямаше да стане нищо от мене… Не че сега съм нещо, но поне играя на запад и играя професионален футбол.“

Признава, че му липсва България, родния град, близките, приятелите и винаги търси възможност да прекарва време с тях, когато има възможност.

В Белгия общува предимно със съотборниците си белгийци, има приятели руснаци и сърби и съжалява, че няма повече българи близо до мястото, където живее. Когато има възможност обаче обича да отскача до български магазин в Антверпен или до Брюксел за по нещо нашенско. Дори в свободното му време футболът си остава на първо място, затова когато няма занимания с отбора – макар да признава, че това е доста рядко – тренира индивидуално с топка или във фитнеса, а също така и учи счетоводство. Както сам казва: „Важно е човек да има образование, защото никога не знаеш какво може да се случи.“

А това, което ние му пожелаваме да се случи, е да продължава да ни радва като българи с успехите си в Белгия, а защо не скоро и в по-голям клуб?