Интервю с Тончо Русев

Господин Русев, Вие сте автор на едни от най-любимите български песни, звучащи неизменно и на българските събития зад граница. Каква според Вас е формулата една песен да продължава да се пее и да бъде обичана от публиката дори и след години, десетилетия?

За съжаление, формула не съществува, но има условия на които трябва да отговаря една песен за да стане тя шлагер. Това са преди всичко: силна завладяваща мелодия, хубав текст и най-вече добър изпълнител, който на крилата на своя талант да разнесе песента между хората.

Ако решите да напишете песен, посветена на българите в чужбина, как би звучала тя – тъжно и баладично, или все пак ритъмът и ще носи надежда и оптимизъм?

Аз имам една такава песен, която се казва „Идвайте си“. Текстът е тъжно баладичен, затова и мелодията стана също като текста. Но ако сега трябва да напиша една песен за нашите братя и сестри, които живеят извън България, смятам, че ще бъде оптимистична, а може би и закачлива…

Печелили сте много награди и признания за творчеството Ви – кое Ви е белязало емоционално най-силно? А кои са най-големите ви „награди“ и постижения в личен план?

От многото награди, които съм получил, най-много ценя: Златния Орфей, наградата на фестивала в Токио, от Париж, от Варшава, от Дрезден. Най-голямата ми награда в личен план, е това, че имам една прекрасна внучка, която знае наизуст всички песни на дядо си, а те не са никак малко.

Песните Ви са издавани и често звучат зад граница. Участвали сте на фестивали и сте получавали награди и в чужбина. Какво е усещането за един българин трудът му да бъде оценен високо и с успехите си да прослави името на България зад граница?

Винаги когато съм бил отличаван в чужбина, съм имал самочувстието, че това е награда и за България, за нашата свидна родина и за нашата публика.

Имате ли особено ярък спомен от досега с българска публика зад граница – може би някакво събитие или пък лична история?

Най-силно впечатление ми е направило факта, че където и да отида по света, неминуемо срещам българин и тогава се чувствам особено щастлив и горд. Попадал съм на хора, които са напуснали страната ни преди десетилетия и тогава срещите ни са били особено вълнуващи. Това най-много ми се е случвало в страните от Южна Америка.

551173_10152204471994056_248895997_nРоден сте в Бургас – един много обичан и от нашия екип град, град, свързван с много емблематични за него песни. Коя за Вас „песента на Бургас“?

За мене най-ярката песен е „Бургаски вечери“, която се изпълнява от покойния вече Гого и Тоника. Аз също имам скромен принос във тая посока и това е може би най-вече песента „Нощ над града“ по стихове на голямата наша поетеса и моя съгражданка Петя Дубарова.

Бихме могли да кажем, че българската музика в момента изживява нов подем и на сцената се появиха много млади български изпълнители. Какво е Вашето мнение за тях и какъв съвет бихте им дали?

В момента сме свидетели на смяна на поколенията, най-вече между изпълнителите. Между тях има някои особено талантливи като Графа, Мария Илиева, Михаела Филева и други. Аз смятам, че българската забавна музика има бъдеще и ще продължава да бъде обичана от нашата публика, дори и зад граница.

През 2007 г. получихте едно от най-високите отличия за изключително големите Ви заслуги към Република България в областта на културата – орден „Стара планина“, и сте безспорно един от най-уважаваните ни културни дейци. Каква е вашата лична формула за успех и за творческо дълголетие?

Аз смятам, че в основата на всичко стои това, което Бог ни е дал, а след това много сериозна и къртовска работа. Никога не трябва човек да бъде напълно удовлетворен от постиженията си. Това често води до самоубийство на таланта, а в най-лошите случаи – вманиачаване и фалшивата заблуда, че целият свят се върти около нас. Що се отнася до творческото дълголетие, това е пак Божа работа, но и много познания, труд и само труд.

Предстои Ви рожден ден скоро. Ние Ви пожелаваме здраве, късмет и щастие, споделено с най-близките Ви и любими хора. А Вие какво бихте си пожелали за напред в личен и в професионален план?

Колкото и да е банално, лично за себе си пожелавам да бъда здрав, да бъде здраво моето семейство, което е най-важно на тоя свят. А в творчески план си пожелавам да излезе един албум с песни по стихове на Петя Дубарова, чийто проект сме вече стартирали.

Благодарим Ви за това интервю – за нас беше чест гост на вестник „Нова България“ да бъде авторът на едни от най-емблематичните български песни!

Използвам случая да пожелая на моите скъпи сънародници от все сърце много щастие и любов и никога да не забравят скъпата ни татковина България.

Add a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × five =

Прочетохте ли брой 7 на в. "Нова България"?

Четете в новия ни брой: интересни интервюта, правни съвети, помощ при търсене на работа, български събития и още много! Вижте го безплатно тук: http://novabulgaria.eu/broi-7-mart-april/

 

ЗАТВОРИ