Парични обезщетения за болест в Нидерландия

Кога имате право на парични обезщетения за болест?

Право на обезщетения за болест по време на осигурително покритие

Съгласно съществуващия Граждански кодекс всички работодатели са длъжни да продължават да изплащат на свой болен служител най-малко 70% от неговото или нейното възнаграждение или заплата по време на първите две години от датата на заболяването. За хора, които вече нямат работодател, здравноосигурителното законодателство е създало спасителна мрежа. След двугодишния период съответното лице може да кандидатства за обезщетение по реда на Закона за работа и възнаграждение съобразно трудовата дееспосоност (Wet werk en inkommen naar arbeidsvermogen, WIA).

Вие имате право на обезщетение за болест, ако вашето трудово отношение приключи на първия ден от болестта ви или по време на периода, през който трябва да продължи плащането на вашето възнаграждение или заплата. Тогава обезщетението за болест се плаща от датата на прекратяване на заетостта, след като са изминали най-малко два дни, смятан за период на изчакване. Има две възможни ситуации:

1. Лице, което има работодател, ще бъде обезпечено от своя работодател с изплащане на заплати или съответен процент от заплатите за период до две години.
2. Ако лицето е наето на срочен договор, работи като временно заето лице (uitzendkracht) или получава обезщетение за безработица, и се разболее, Институтът за схеми за обезщетения за служители (UWV) играе ролята на работодател и лицето получава обезщетение за болест.

Правото на обезщетение за болест се прекратява във всеки случай на първия ден от месеца, в който съответното лице достигне възраст от 65 години, или когато лицето вече не боледува.

Право на обезщетение за болест след края на осигурителния период

В случай на заболяване, което е докладвано в съответните служби в срок от един месец след края на осигурителния период, е възможно все още да имате право на обезщетение за болест при определени условия.

Какво е покритието?

Служителят има право да получава най-малко 70% от своето възнаграждение или заплата през първите две години от заболяването. По този начин работодателят ще продължи да плаща на служител до 104-та седмица от заболяването, но не и след изтичане на срока на трудовия договор.

Максималното дневно възнаграждение, което се взема предвид за обезщетенията по болест е €193,09. С одобрение наминистъра тази сума може да бъде увеличен от браншовите съвети в колективни споразумения между работодатели и служители. Също така, ако 70% от дневното възнаграждение е по-малко от социалния минимум, може да се изиска добавка съгласно Закона за допълнителните помощи (Toeslagenwet, TW) (в зависимост от размера на доходите).

Как се осъществява достъпът до парични обезщетения за болест?

Заето лице, което има право на обезщетение за болест, трябва, при първа възможност, до втория ден на болестта най-късно, да докладва за своята болест, тъй като той или тя трябва да спре да работи. Лицето може да бъде докладвано като болно на съответния работодател, ако не може да идва на работа поради болест. Работодателят от своя страна ще информира служителя за правилата за докладване на болест.

Заетото лице трябва да позволи извършването на проверки. По принцип, той или тя трябва да бъде в дома си в определени часове, посочени в правилата, според които се провеждат такива проверки. Заето лице, което заявява обезщетение за болест и чиято неработоспособност е проверена по този начин от агенция за обезщетения, трябва да спазва съответните правила на Института за схеми за обезщетения за служители.